Диана Радославова - съосновател, управител, главен адвокат на Център за правна помощ – Глас в България (ЦПП)

От 2009 година ЦПП работи за защита правата на мигранти, бежанци и търсещи закрила в България чрез предствяне на правна помощ и застъпничество. Имат дългогодишен опит на работа в затворените имигрантски центрове и застъпничество за алтернативи на задържането. Разработват и специален малък проект за особено уязвими жени мигрантки през последните 2 години.

Признава ли се у нас заплахата от престъпление в името на честта като допустима причина за даване на закрила и бежански статут?

Съгласно разпоредбите на Закона за убежището и бежанците в България, който отразява основните позиции залегнали в Конвенцията за бежанците (т.н. Женевска конвенция), статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който „поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална групане може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава. Определението за преследване от своя страна е: „нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повтаряемост.“ В допълнение, законът регламентира и какво точно представляват действията на преследване и сред тях са изрично изброени: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца; и др. (текстовете са от Закона за убежището и бежанците, чл. 8)

С оглед на така цитираното законодателство,  жени, застрашени от заливане с киселина, генитални осакатявания, принуждаване към аборт, заплахи за живота им в следствие на извършени от тях деяния, за които се смята, че нарушават семейната чест в държавите им на произход, са категорично социална група, застрашена от преследване, която подлежи на международна закрила. Данните от достоверни международни източници за наличието на описаните практики и липсата на защитни механизми в държави като Афганистан, Пакистан, Иран, множество африкански държави, са в изобилие.

 

Вие самите в практиката си имали ли сте такъв случай и работили ли сте с такъв тип бежанци, може ли да разкажете конкретен случай или случаи?

Работата ни по такива случаи се увеличи особено през последните години, поради което в момента имаме и специален проект за особено уязвими жени-мигрантки. Поради задължение за конфиденциалност не можем да споделяме подробности. Но от всички случаи, по които работим в момента, само една от жените има предоствена закрила, и то след първоначален отказ от Държавната агенция за закрила, който беше отменен от Върховния Административен Съд. Случаят беше от африканска държава, в която жената бе преживяла насилствен брак по време на непълнолетие и генитално осакатяване.

В момента работим по още два много тежки случаи на жени от африкански държави, които са с генитално осакатяване, извършено в по-късна възраст по особено мъчителен начин, както и придружени с тежка форма на сексуално насилие от членове на семейството в контекста на принудителен ранен брак в единия случай, и от принудително роднинско попечителство във втория. Имаме случаи на принудителни бракове с тежки форми на домашно психическо, физическо и сексуално насилие и на жена от Афганистан. Работим от скоро и по случай на по-възрастна жена от Иран, отново с тежка форма на домашно насилие, чиито дъщери, заплашени от принудителни бракове, вече са с предоставена закрила в Германия. Във всички тези случаи, за съжаление, по време на процедурата за закрила уязвимостта и дискриминационните действия на преследване не са били идентифицирани по време на първоначалните им административни производства и в момента са на съдебна фаза, или с повторни молби за закрила, след изрично наблягане на уязвимите обстоятелства в следствие на предоставената правна и психологическа помощ от ЦПП и партньорски социални организации.

Източник на снимките: Личен архив

 

От проучването, което направихме до момента, попаднахме на интересни материали (https://www.algemeiner.com/2020/02/12/western-governments-play-a-key-role-in-successful-honor-killing-escapes/?fbclid=IwAR2UAeAjFNXjf1XE5jywDCH-MWT354XR5Q-qkjqmMY1fQisXLh0zsWkBVUg) от които става ясно, че в някои европейски страни бягството от насилствен брак се приема като основание за даване на международна закрила. Има ли единна правна рамка на европейско ниво по отношение на този проблем и каква е тя?

Правната рамка, която описах по-горе, е валидна както на национално, така и на европейско ниво. Разликата и проблемът обаче се създава от начина на прилагане на тези законодателни критерии в различните европейски държави. Наличието на процедури за идентификация на жертви на описаните нарушения и дискриминационни практики в държави като Германия, Белгия, Англия и други, е на много по-добро ниво от България. Това е и причината за наличие на така наречената вторична миграция вътре в ЕС. Практиката спрямо мигранти в конкретните държави според мен е тясно обвързана и със степента, до която подобни практики са идентифицирани и санкционирани и спрямо собствените граждани на тези държави.

 

Какво според вас трябва да се промени в законодателството у нас, така че бежанците, жертви на престъпления в името на честта, да получават възможно най-адекватна за нуждите им помощ?

Законодателно в сферата на бежанското право гаранциите са налични, проблемът основно е в практиката и приложението на тези норми. Създаването на стриктен идентификационен механизъм на най-ранен етап от приема на уязвими търсещи закрила е също от съществено значение.

 

"Следете още информация на сайта на проекта, както и на  www.activecitizensfund.bg

Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за развитие на устойчиви общности и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. "