Sidebar

Така смята Деана Димова от Сдружение "Център Динамика" – Русе. Тя е управител и основател на сдружението. Има магистърска степен по по психология и следдипломна квалификация по „Когнитивно-поведенческа терапия“ и „Социално управление“. Повече от 15 години работи в социалната сфера - психодиагностика, обучения, психосоциална подкрепа и консултиране на жертви на домашно и основано на пола насилие с цел равенство. Ето какво ни разказа тя във връзка с нейната лична практика и тази на кризисния център, който ръководи. 

  1. Кои форми на престъпления в името на честта се срещат у нас и какви проблеми могат да настъпят в следствие на подобен тип злоупотреба?

Ранният брак e форма на престъпление на честта и има същите социални характеристики като официалния. Той е характерен за  ромската общност и има сериозни социални последствия като социална изолация, поради прекъсване на връзките със основното семейство и приятелите, ранно отпадане от училище, ранна бременност и раждане. В по-късен етап се проявяват и различни форми на домашно насилие, разводи, спонтанен аборт.

  1. Смятате ли, че законодателството в тази област е достатъчно ефективно у нас, наказват ли се извършителите на подобен тип престъпления и достатъчно ефективни ли са наказанията, така че подобни деяния да не се повтарят, какво показва вашият опит?

Наказателният кодекс(НК) има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред. За осъществяване на тази задача кодексът определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание. В Наказателния кодекс се регламентират и санкциите при насилствен брак, склоняване на лице от женски пол към принудителен брак; санкции срещу фактическо съжителство с непълнолетни под 16-годишна възраст и срещу улесняване на това съжителство.

 

  1. Престъпленията в името на честта у нас се разпознават най-често под формата на детски бракове в ромските общности. В някои случаи обаче това не са насилствени бракове, тъй като самите деца се съгласяват на тях, вероятно поради липса на информация. Как реагирате вие, ако към вас е подаден сигнал за такава злоупотреба, има ли начин да се спре подобна сватба и как?

Често при работа с ромски общности сме се натъквали на практики, които се използват за контрол на поведението и упражняване на власт в семействата с цел защита на възприемани културни и религиозни убеждения. Те се използват предимно за утвърждаване на мъжката власт над женската автономност. Сблъсквали сме се със случаи на ромски момичета с желание и потенциал да продължат образованието си, но вместо това  под натиска на родителите си са били принудени да се омъжат.  В много случаи сме реагирали като сме подавали информация към Отдел закрила на детето или сме използвали лични контакти с ромски лидери, за да предотвратим негативните последици за самите деца.

Трябва да продължава да се работи много активно за промяна на стереотипите сред ромската общност, че ромското момиче не е стока. Да се работи за овластяване на ромските момичета в посока образование, социална ангажираност и автономност. Да се прилагат разработените политики за недискриминация, равнопоставеност и зачитане на човешките права.

 

  1. Като психолог бихте ли ни обяснили какви травми биха могли да нанесат детските бракове на отделната личност и как това влияе на обществото като цяло?

Насилственият брак е форма на злоупотреба с човешките права, тъй като нарушава принципа на свобода и автономност на личността. Ромските жени нямат усещането, че насилието върху тях и децата им е нещо нередно. Моделът на налагане на власт чрез физическа сила ги съпътства още от ранно детство и се препредава от поколение на поколение, дотолкова, че се приема за норма. Това е една от основните причини да търсят помощ едва след особено тежки побои, които застрашават живота им. Дори тогава те нямат усещането, че системно са били подлагани на насилие. Прагът на чувствителност е много нисък, а ако част от пострадалите все пак се осмелят да споделят историите си, то в тях те дефинират като насилие единствено физическите посегателства върху себе си и то в най-тежките им форми.

Травмите върху детската психика могат да повлияят сериозно на самооценката, което да доведе до тежки депресии, самонараняване, суицидни намерения и действия. Чувството на срам може да повлияе на взаимоотношенията с останалите членове на семейството и приятелския кръг и може да доведе до изолираност и самота.

 

Следете още информация на сайта на проекта, както и на  www.activecitizensfund.bg

Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за развитие на устойчиви общности и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. "