Тази дисертация разглежда въпроса дали прилагането на ислямския закон qisas и diyat в Пакистан е оправдано в светлината на начина, по който се използва, за да се избегне наказанието за убийства на честта, като по този начин се създава среда, в която свободата на жените и мъжете е силно ограничена.
