Тази дисертация разглежда въпроса дали прилагането на ислямския закон qisas и diyat в Пакистан е оправдано в светлината на начина, по който се използва, за да се избегне наказанието за убийства на честта, като по този начин се създава среда, в която свободата на жените и мъжете е силно ограничена.
Тази изследователска работа първо изследва самия закон и неговия исторически и религиозен контекст, за да демонстрира защо той продължава да съществува. Второ, тя оценява неадекватните опити за ограничаване на убийствата на честта, значителните недостатъци на реформите и съвременното значение на qisas и diyat - ако има такива - в съвременната система на наказателното правосъдие. И накрая, тази дисертация идентифицира проблемите, които са от основно значение за убийствата на честта, като институционалните пристрастия в основата на правоприлагането и съдебната власт, по-лошото положение на жените в пакистанското общество и племенните структури, които продължават убийствата на честта - всичко това в контекста на правата на човека и чрез изучаване на значителната съдебна практика по въпроса. Според констатациите и изследваните детайли, за които бе подчертано, че имат нужда от реформа, тази дисертация заключва, че настоящият модел на qisas и diyat е неоправдан и се нуждае от незабавна промяна.
Линк: Изтегли в PDF